За България


Климат
България попада в зоната на умереноконтиненталния климат, като в някои южни райони и по Черноморието се доближава до средиземноморския, предвид нахлуването на субтропични въздушни маси, навлизащи в страната от юг покрай реките Марица, Места и Струма.
 
От друга страна, от север страната е подложена на влиянието на хладни, арктически маси въздух, които обикновено причиняват краткотрайни захлаждания. Значително е влиянието на ветровете от запад, които принасят влажен и хладен въздух. 
Черноморският релеф също е фактор, който оказва непосредствено влияние върху климата на България.
Средните годишни температури варират от - 3 C˚ градуса при вр. Мусала до 14 C˚ в гр. Сандански. Най-високи са средните летни температури през юли и август + 25 C˚. Понижението на температурите през април и май води до появата на слани, нанасящи щети на селското стопанство. Дълготрайните високи температури също вредят на растенията. Българската есен е много благоприятна за зреене на плодовете и зеленчуците, като най-приятна е край брега на Черно море със средни температури от 22 C˚ до 25 C˚.
 
Посоките на българските ветрове са много разнообразни. Най-продължителни и постоянни са ветровете от север, които довеждат до навлизане на големи въздушни атлантически маси от северозапад. Ветровете от запад довеждат до затоплянето през пролетта, а през летният сезон допринасят за краткотрайни валежи, често придружавани от гръмотевични бури. Значителни за страната са и северо-източните ветрове, носещи топли и сухи континентални въздушни маси. През зимният сезон североизточните ветрове са студени, а през лятото довеждат до рязко спадане на температурите. Местният вятър е наречен фьон. Той стопява снеговете през пролетта и ускорява листопада през есента. През пролетта и лятото преобладава бриза, който води до разхлаждащ или съответно затоплящ ефект при повеите откъм морето или откъм сушата.
 
Валежите в страната са повече в западната част и по-малко в източната. Увеличени нива на валежите има в планинските райони и по-малко в низините и равнините. В България като цяло превалявят повече дъждове и по-малко снегове. Снеговалежите през зимния период се наблюдават най-вече в планините. Снежна покривка се задържа по-малко в източната част на страната. По-продължителна е в планините - средно 190 дни. В последно време се наблюдават и климатични аномалии - сухи или влажни лета, редуващи се през години, както и сравнително топли и сухи зими, а също и продължителни и заснежени зими.
 
Климатът в България е умерено-континентален, с топло лято и сравнително хладна зима. Сумата на годишните валежи е между 470 и 953 л/кв.м. Средната температурна сума, необходима за лозата, е между 3500 и 3700°С. Почвите са изключително разнообразни - канелени и сиви горски почви, хумусно-карбонатни, излужени черноземи и алувиално-ливадни, включващи и дълбоки и плитки песъчливи почви. Те са много благоприятни за развитието на лозата, за доброто узряване на гроздето и за получаването на качествени бели и червени вина.
 
Климатът, релефът и разнообразието от почви предлагат много добри възможности за лозарството и винарството, които до някаква степен се различават в двете глобални зони на страната – Северна и Южна България.
 
Стара планина, макар и да не е най-високата планина у нас, е от най-голямо значение за обособяването на тези две зони, разделяйки страната по дължина. Откакто съществува нашата държава тази планина е била смислова граница между по-топлия климат на Юга и умерено-континенталния климат на Севера.