За България


Забележителности в България 

 

Белоградчишки скали


Белоградчишки скали
Белоградчишките скали са уникални скални образувания, разположени в западния Предбалкан и обхващат район, дълъг 30 км. и широк 15 км. Този възхитителен природен феномен е изваян от стичащата се дъждовна вода и ветровете в продължение на 200 милиона години, превръщайки безформения камък в скулптури наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици.
Обособени са няколко групи:- на изток Фалковската група- включва Момина скала, Пчелен камък, Орлов камък, Боров камък;- централна група- включва Мислен камък, Конникът, Мадоната, Дервишът, Метохът, Ученичката, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата и др.;- в най-западните части се намира З беговската група - включва Близнаците, Скалната феерия, Магаза и Борич.Тези извисяващи се до 200 м скални колони, образуват естествена крепост, чийто отбранителен потенциал е бил експлоатиран от древни времена. Крепостните укрепления са строени и до изграждани в три времеви периода: Римски (1-4 век), Средновековен (17-19 век) и Османски (1805-1837).
Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г.
 
 
 
Побитите камъни
Побитите камъни
Един от уникалните природни феномени, както в България, така и в света. Местността се намира край варненските черноморски езера. Цялата е покрита от изправени, естествено образувани скални колони, от където идва и името й. Скалните образувания са разпръснати на площ от 70 кв.км. Височината им варира от 5 до 7 м. и дебелина от 0,3 до 3 м. Колоните са кухи, без твърди основи и са силно ерозирали. Формата им наподобява цилиндър.
Според учените са образувани преди 50 млн. год., когато Югоизточна Европа е била дъно на море вследствие подводна вулканична дейност, съпроводена с отделянето на метанов газ. Газови мехури излизали от морското дъно, повличайки разтопена лава, която моментално се охлажда и втвърдява при контакта със студената вода. След образуването на колоните, метанът продължава да си проправя път, правейки ги кухи в средата. Oбявени са за природна забележителност през 1937г.
 
 
 
Мелнишки пирамиди

Мелнишки пирамиди
Мелнишките пирамиди са разположени в югозападните склонове на Пирин планина. Представляват красиви пясъчни образувания, които се извисяват величествено над най-малкият град в България – Мелник. На височина достигат до 100 м.
 
С течение на времето, в резултат на посъвместното ерозионно действие на вятъра и водата са се обарували различни причудливи форми – гъби, минарета, мечове, “египетски” пирамиди, конуси, игли и др. Едни от най–впечатляващите природни скулптури са тези с формата на скални гъби. Върховете на пирамидите са покрити с различни широколистни дървета и треви. Мелнишките пирамиди са сред най–популярните природни творения в България.
 
 
 
 
Пещера „Дяволското гърло”

Дяволското гърло
Пещерата се намира в най-южните части на Централни Родопи и представлява един от феномените на Триградското ждрело. По изкопан тунел (150 м.) се стига до впечатляваща с размерите си зала, от която по виеща се стълба се стига до естествения вход на пещерата. В пещерата може да се видят множество подземни водопади, включително и вторият по-големина в света такъв (42 м.).
Легендата говори, че именно тук Орфей се спуска в подземното царство на Хадес.
Дяволското гърло е известна и с обитателите си – най-големата колония от дългокрили прилепи която зимува в Балканкия регион.
 
 
 
 
Седемте Рилски езера

Седемте Рилски езера

Езерата са едно от най-красивите места в България. Те са разположени стъпаловидно в голям циркус по северния склон на връх Дамка (северозападна Рила), между 2100 и 2500 м. надморска височина. Отделните езера са свързани с малки поточета и при преминаването на водата през тях са образувани малки водоскоци и водопади.
Името на всяко от езерата е свързано със специфични външни особености на даденото езеро. Официално приетата им номерация ги проследява от горе на долу: Сълзата, Окото (най-дълбокото циркусно езеро в България - дълбочина 37,5 м.), Бъбрека (то е с най-стръмни брегове от цялата група), Близнака (най-голямото по площ), Трилистника, Рибното (най-плиткото езеро). Най-ниско от езерата е Долното езеро, в него се събира водата, която изтича от останалите. Последното езеро дава началото на река Джерман.
 
 
 
 
Самуилова крепост
Самуилова крепост
Намира се край прочутото със загадките си село Ключ, на 20 км. югозападно от Петрич, само на 4 км. от границата с Македония. Националният парк-музей “Самуилова крепост” е свързан с трагичен момент в Първата българска държава след Беласишката битка с византийците през 1014 г. Тогава е ослепена 14-хилядна войска на цар Самуил, като на всеки стотен войник е оставен един с едно око, за да води останалите. Виждайки това, Самуил получава разрив на сърцето и умира.
Тук се намира мемориалът, посветен на цар Самуил и неговите ослепени войници.
 
 
 
 
 
Созопол - стария град
Созопол
Созопол е най-старият град на българското черноморско крайбрежие. Първото селище тук възникнало в края на IV – III в. пр Хр. По-късно гръцки преселници от Мала Азия основали града-държава Аполония. Аполония бил най-големият и най-богат град по Черноморието, център на оживена търговия и изкуство. Днес Созопол е един от туристическите центрове на страната, съчетаващ древността и съвремието. Над 200 къщи от средата на XVIII и началото на XIX век, с тесни и къси калдаръмени улички придават романтичност на Стария град. Богато е и наследството от култови сгради - черкви, манастири, параклиси.
Археологическият музей в града е основан през 1961 г. В залите на музея е представена историята на града, както и прекрасни колекции от рисувана древногръцка керамика, каменни котви, амфори, монети и други произведения на древното изкуство.
 
 
 
 
Несебър - стария град
Несебър
Несебър е разположен върху малък остров, който e вързан със сушата с провлак, дълъг 400 м. Несебър е един от най-старите градове в Европа и най-богат на архитектурни паметници от средновековието в България. Наследник е на древното тракийско селище Menebria, основано през второто хилядолетие пр. Хр. По-късно, в началото VI век пр. Хр, става гръцка колония (Месембрия) и важен търговски център.
През 71 г. пр.Хр., Месембрия пада под властта на Римската империя, но запазва сравнителна независимост, като например правото да сече собствени монети. След разпадането на Римската империя, градът е Византийска крепост от значителна важност, докато не е бива завладяна от Хан Крум през 812 г след 2-седмична обсада.
През 1956г. градът е обявен за архитектурно-археологически резерват. Останките от антична крепостна стена с порта от ІІІ-ІV в., несебърските църкви от V-VІ в. и по-късните, от средновековието (Х-ХІV в.), които са изящни произведения на средновековната българо-византийска архитектура и около 60 възрожденски къщи, придават неповторим облик и особена атмосфера на града. Старинната част на гр. Несебър е паметник на културата от списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.
 
 
 
 
Велико Търново - Царевец
Царевец
Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той има повече от петхилядолетна история, като първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие преди Христа и са намерени на хълма Трапезица. Старинната част на Велико Търново - царският дворец, който е бил столица на България по време на Второто българско царство (1187 – 1393), е разположен на три хълма - Царевец, Трапезица и Света Гора. През 1185 братята Асен и Петър обявяват в църквата „Св. Димитър“ края на византийското господство, което продължило 167 години и провъзгласили Търново за столица на новото българско царство. Средновековният град се разраства бързо и се развива като най-непревземаемата българска крепост през 12-14 век.
Основната крепост е на Царевец, където са били изградени Царският дворец и Патриаршията - двете главни институции за това време. Хълмът е бил защитен от крепостна стена с дължина близо 2 км и ширина до 2,60 м. В крепостта е можело да се влезе през три входа. Главният вход е от запад, изграден на тесен скален провлак и се е състоял от три последователно разположени порти, отбранявани от кули. Вторият (Малката порта) свързвал Царевец с Асенова махала, а третият — с Френкхисар. От кулите е запазена само една, наричана днес Балдуинова кула, където е държан в плен император Балдуин.
Дворецът на българските царе - добре укрепен самостоятелен архитектурен ансамбъл, е разположен на най-удобното място на хълма - равна тераса. Главният вход е от север. Площта му е 4872 кв. м. Укрепен е с дебела крепостна стена с пет бойни кули и два входа - официален от север и друг, от юг, водещ към стопанския сектор.Резиденцията на българските патриарси се издига на най-високото място на хълма. В средата на комплекса е разположен патриаршеския храм "Свето Възнесение Господне".
След Освобождението във Велико Търново се провежда Учредителното събрание през 1879 г. и се приема Търновската конституция. Тогава е избран град София за столица на България.
 
 
 
 
Арбанаси
Арбанаси
Арбанаси е уникално селище на 4 км. от Велико Търново, известно със старинните си къщи-крепости, църкви и манастири. Отворени за посещения са Хаджиилиевата и Констанцалиевата къщи, църквите "Рождество Христово" (ХVI в.) и "Св. Архангел Михаил" (ХVII в.) с богати колекции от стенописи със световна известност.
От ранната украса в църквата "Рождество Христово" са запазени композициите "Рождество Христово" и "Страшния съд", както и образите на отделни светци. Сред стенописите от ХVІІ в. се откроява сцената върху свода "Новозаветна Троица" и цикълът "Христовите страсти" по надлъжните стени. Своеобразен връх в художествената украса представлява изобразеното върху западната фасада на параклиса "Колело на живота със зодиак". Тази композиция съдържа уникални за българското изкуство елементи. Църквата "Рождество Христово" е била съборна, и е била резиденция на търновските гръцки владици през ХVІІ-ХVІІІ век.
Констанцалиевата къща е построена през XVII в. Приземният етаж е изграден изцяло от камък. Тук са разположени
жилището на пазача, стаята за прислугата, мазите и складовете за стоки, конюшнята, скривалището, представителното и всекидневното стълбище, както и стълбището, свързващо скривалището с втория етаж. На втория етаж се намират гостните, спалните и сервизните помещения за собствениците. Свой чар имат и калдаръмените пътеки по двора, сенките на дърветата, цветята по прозорците, силуета на кладенеца - обрамчени от високите строги дувари.
 
 
 
 
Етнографски музей „Етъра”
Етъра
"Етъра" е единственият по рода си етнографски музей на открито в България. Музеят е разположен в северните склонове на Стара планина, на 8 км южно от град Габрово. Изграждането му започва през 1963 г. под ръководството и по проект на Лазар Донков, като официално е открит година по-късно. Представлява възстановка на българският бит, култура и занаятчийство, с цел да се съхрани това огромно национално богатство. Изграждането на музея се осъществява чрез три основни метода: реставрация на обекти, заварени на терена; пренасяне на оригинални съоръжения и пресъздаване на сгради по предварително направени заснемания (копия на оригинали).
Музеят заема площ от 7 ха., в които е поместена уникалната експозиция представена от архитектурни образци, обособени в Занаятчийска чаршия, жилищни интериори, различни действащи работилници – общо 50 обекта. Като цяло, идеята на музейната експозиция е да разкрие архитектурата, бита и стопанското минало на Габрово и Габровския край през Възраждането - втората половина на ХVІІІ и ХІХ в.
 
 
 
 
Асеновата крепост
Асеновата крепост
Асеновата крепост е крепост, която е свързана с Асеновград с трикилометрово шосе. Тя се намира в планината Родопи. Самата крепост е съществувала още по времето на траките, а през средновековието нейната позиция става стратегическа. Крепостта е разширена и укрепена по време на управлението на цар Иван Асен ІІ, чието име носи
Асеновата крепост е притежавала собствена армия и администрация.
 
Превзета е от кръстоносците по времето на Третия кръстоносен поход, а при падането на България под османско иго, крепостта в голяма степен е разрушена. Църквата "Св. Богородица Петричка" е единствената изцяло запазена сграда. През 1991 г. след завършването на цялостната реставрация на църквата тя започва да функционира като православен храм.
 
 
 
 
Шипка - паметник на Свободата
Шипка
На Шипка по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) се разиграва една от най-решителните битки, предопределили победния изход на войната, донесла българската свобода след петвековно османско иго. Заедно с руските войски в сраженията са взели участие и около 6000 българи. На самия връх се издига Паметникът на свободата. Той е построен с волните пожертвования на българския народ по проект на архитект Атанас Донкож и скулптура Александър Андреев. Тържествено открит е през 1934 г.
Паметникът е висок 31,5 метра, до него водят 894 стъпала. Над централния вход гордо стои бронзов лъв. На останалите 3 страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета. В приземния етаж на паметника, под мраморен саркофаг се съхраняват костите на загиналите в битката герои. В останалите 7 етажа е изложена експозиция, която разказва за героизма на руските войни и българските опълченци по време на петмесечната отбрана на Шипка. Тя включва богата колекция от ордени и медали, снимков и документален материал, оръжие. Там се намира копие на Самарското знаме.
 
 
 
 
Шуменска крепост
Шуменска крепост
На 3 километра западно от град Шумен се издига Шуменската крепост, просъществувала повече от 3200 години. Местността е била заселена още през ранно-желязната епоха (XII век преди Христа). По-късно, крепости тук са издигнали траки, римляни, византийци.
През ранното и късно средновековие Шуменската крепост е била българска твърдина изиграла важна роля в историята. Просъществувала е и в началния период на османското владичество. През 1444 година, по време на кръстоносния поход на Владислав III Ягело, тя била разрушена и опожарена. Крепостна и култова архитектура, жилищни и стопански сгради и хиляди движими паметници свидетелстват за разнообразните й функции през различните епохи, най-вече през времето на
Второто българско царство.
 
 
 
Копривщица - град музей
Копривщица
Копривщица е град-музей, по-късно обявен за архитектурен и исторически резерват. Тук на 20 април 1876 г. на Калъчевия мост, наречен още "Моста на първата пушка", е изстрелян първият куршум срещу турските поробители, с който избухва Априлското въстание. В града са запазени повече от 380 паметници на възрожденската българска култура.
Копривщица се характеризира с десетки старинни къщи, боядисани в синьо, жълто и керемидено червено, с високи каменни зидове и тежки дървени порти, както и каменни мостове и чешми и малки калдъръмени улички.
Възрожденският дух на Копривщица може да се усети както в старите църкви, така и в шестте къщи-музеи: родната къща на големия български писател и публицист Любен Каравелов; домът на поета-лирик Димчо Дебелянов; родните домове на ръководителите на Априлското въстание Георги Бенковски и Тодор Каблешков, Ослековата къща и Лютовата къща.
 
 
 
 
Археологически резерват - Плиска
Плиска
Aрхеологическият резерват се намира на 28 км североизточно от град Шумен и на 2 км от съвременният град Плиска. Основана от хан Аспарух през 681 година, вероятно върху старо славянско селище, Плиска е столица на България до 893 година. Стогодишни археологически проучвания разкриват останките от "външен" и "вътрешен" град,
 
Тронна палата, Малък дворец, езически храм, дворцова черква, водохранилище, бани, стопански и жилищни постройки, а на 1,5 километра от Източната порта – основите на внушителен катедрален храм – Голямата базилика. Разкритите останки са консервирани и по същество представляват музей на открито. Находки от резервата, показани в музейната експозиция, представят бит, материална и духовна култура на жителите на старата столица.
 
 
 
 
Мадарски конник
Мадарски конник
Представлява средновековен каменен релеф върху северозападния склон на Мадарското плато, 1,5 км. източно от село Мадара (Шуменска област). Изсечен е на височина 23 м. от основата на отвесна скала. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Композицията символизира победа над врага.
Изображението напомня триумфалните сцени в релефната пластика на иранския изток и античните художествени традиции. Детайлите определят датировката и подкрепят тезата за прабългарския произход на релефа. Предполага се, че е изобразен кан Тервел като победител.Мадарският конник е включен в списъка на ЮНЕСКО за световното природно и културно наследство.
 
 
 
 
Перперикон – свещен древнотракийски град
Перперикон
Перперикон е археологически комплекс, в Източни Родопи, на 15 км североизточно от днешния град Кърждали и представлява грандиозно мегалитно светилище. Предполага се, че това е древнотракийско светилище на Дионис, придобило широка известност в античността. Площта на целия комплекс е около 12 кв.км. Самото светилище Перперикон се извисява на скален връх с надморска височина 470 м. В подножието му се намира село Горна крепост. Край него тече златоносната река Перперешка, оформила плодородна долина с дължина около 10 км и широчина 3-4 км, създала великолепни условия за живот от дълбока древност.
Разкопките там започват през 2000 г., разкривайки голям скален град, чиито разцвет е през римската епоха, макар историята му да започва няколко хилядолетия по-рано.
Според извършените археологически проучвания, най-ранните следи от живот са от късната новокаменна епоха (5 хиляди год. пр.Хр). Първия си голям разцвет, скалното светилище преживява в края на бронзовата епоха (18-12 век пр.Хр), т.е. през епохата на крито-микенската цивилизация на Троя и Микена.
Великолепните находки от къснобронзовата и ранножелязната епоха, дават основание да се изкаже хипотезата, че точно на Перперикон се е намирало прочуто в древността прорицалище на тракийското племе сатри, чиито жречески род били бесите, посветено на бог Дионис.
Основна информация за светилището дава гръцкият историк Херодот. В описанието си за храма на Дионис, гръцкият историк Херодот специално се спира на прорицалището към него. Според летописеца то било равно по слава на светилището на Аполон в Делфи, а оракулът гадаел не по-зле от елинската прорицателка. Aнтични анали сочат, че в родопския храм на Дионис са извършени най-малко две изключително съдбоносни за човечеството предсказания. Александър разбрал там, че ще завоюва Азия и света, а римляните - че ще станат световна империя. За получаване на пророчеството е прилаган т.нар. винено-огнен обряд, при който се гадаело по височината на лумналия огън, след като върху олтара е излято виното.
В архитектурен план Перперикон се състои от четири части: мощна крепост, Акропол, в най-високата част на хълма; Дворец-светилище, северно и южно подградие с изсечени в скалите улици, жилищни сгради и храмове. Разбира се, не трябва да се пренебрегват и множеството селища в подножието на хълма, процъфтявали в плодородната крайречна долина през 1-4 в.
 
 
 
 
Абритус - антично римско селище
Абритус
Абритус е античен римски град, чийто останки са разкрити в Североизточна България, на 1 км. от Разград. Възниква през I-ви век върху развалините на тракййско селище, първоначално под формата на римски военен лагер. През IV в. Абритус е вече добре устроен късноантичен град, добре укрепен от стена с 35 кули, 4 порти и водоснабдителна система. След въвеждането на Християнството за основна религия в империята, Абритус се превръща в епископски център. Специфично за града е било етническото и религиозно разнообразие на населението, свидетелство за което са откритите при разкопки разнородни епиграфски паметници.
В историческите анали, най-често градът е споменаван като мястото, където през III век в битка срещу готите загива римския император Деций Траян.
През 596 г. римския град е разрушен при опустошителните нападения на аварите. По-късно, през VII-VIII век, на негово място възниква българско укрепление, а после и град, които били унищожени при нашествието на киевския княз Светослав в края на Х-ти век.
При разкопките на древния град е открито и най-голямото намирано до момента късноантично монетно съкровище от 853 златни монети.Днешният резерват Абритус е покрива площ от 1000 дка и включва множество паметници на римската, тракийската и средновековната българска култура. Най-забележителната част от резервата е античният град Абритус с площ от 150 дка.
 
 
 
 
Крепост – Траянова врата
Траянови врата
Траянова врата е средновековна крепост изиграла важна роля в българската история и станала неразделна част от миналото на страната ни. Тя е разположена в непосредствена близост до град Ихтиман, на около 54 км. от София.
Укреплението води началото си от 2 век, като е издигнато по нареждане на римския император Траян, за да охранява границата между Тракия и Македония. На размери било сравнително малко, а днес руините на отминалото му могъщество се извисяват над тунела „Траянова врата“ на магистрала „Тракия“.
Първоначално крепостта е носела името Суки, но по-късно, когато българите се заселват по тези земи и териториите минават под тяхна власт, я наричат Щипон. Тогава българите ремонтирали съоръжението и започнали да го използват, за да защитават тези земи от нападенията на врагове. То имало огромни каменни зидове, които го опасвали от всичките страни.
Макар и малка на размери, крепостта имала важно местоположение, тъй като се издигала на планинско възвишение, което било защитен пункт на линията Средец – Ниш – Белград от Константинопол. Истината е, че днес не знаем много за съществуването на крепостта, тъй като не са запазени почти никакви извори, засягащи миналото й.
Тук обаче през 986 година се състояла една от най-великите и запомнящи се битки в българската история. Тя се разиграла между войските на византийския император Василий Втори и българския цар Самуил. Българите показали мъжество и достойнство в тази битка, водена на 17 август и в крайна сметка победили страшния враг. Византийците започнали да се спасяват с бягство, а техният водач бил пленен.
Днес от крепостта не е останало много, тъй като под влиянието на природните сили започнала да поддава и постепенно да се руши. За съжаление никой не положил повече усилия да бъде възстановена и така тя напълно запустяла.
 
 
 
 
Преображенски манастир
Преображенски манастир
Преображенският манастир е един от най-големите български манастири, издигнат в красива местност на 7 км от някогашната столица Велико Търново. Изграден е през 60-те години на XIV век, по времето на цар Иван Александър. Легенди свързват Преображенския манастир с ктиторството на втората му жена Царица Теодора-Сара и на сина им цар Иван Шишман.
По време на османското владичество манастирът е неколкократно опожаряван. Възстановен е изцяло през 1882 г., с участието на двамата колоси на Българското национално Възраждане - Уста Колю Фичето и Захари Зограф, който рисува стенописите и иконите в главната манастирска църква. На най-видно място, върху южната външна стена на олтарната абсида той изписва монументалните стенописи "Страшният съд" и "Колелото на живота". Ценни са и фреските "Рождество Богородично", "Успение Богородично", "Тайната вечеря". Редом с образите на Св.Св. Кирил и Методий майсторът е изписал и своя автопортрет. Цялата пищна външна украса днес е ценен паметник на живописното изкуство от Възрожденската епоха. В западната част на манастирския комплекс се издига камбанария със седем камбани, една от най-хубавите звънарници, създадени от същият майстор.
Днес в манастира има библиотека и музейна експозиция, които пазят реликвите на манастира: книжа, исторически документи, ценни средновековни български книги и икони, както и други произведения на приложното изкуство.
 
 
 
 
Рилски манастир
Рилски манастир
Това е най-големият духовен център в България. Издига се на  5 етажа, като видими са 4 от тях. Манастирът е ставропигиален, което означава че е подчинен не на местния владика, а на Патриаршията. В България има още само два такива - Троянски манастир и Бачковски манастир.
Намира се в северозападните части на Рила планина, на 117 км от София, на 1147 м надморска височина. Традиционно се смята, че е основан от Св. Иван Рилски по времето на цар Петър I (927-968). В действителност той е водел отшелнически живот в пещерата не далеч от мястото на манастира, а изграждането на самият комплекс е започнато от негови ученици, които го посещавали в планината, търсейки просвещение в неговото учение. Около 1335 г. местният феодал Стефан Драголов (Хрельо) изградил манастира на сегашното му място, състоящ се от сгради за живеене, отбранителна кула и еднокорабна църква. От тези строежи днес е останала само кулата, която носи името "Хрельова кула". На последния етаж на кулата има малък параклис, богато украсен със стенописи, отличаващи се с голяма художествена стойност и оригинални иконографски качества.
Главната църква на манастира "Рождество Богородично" е построена през 1834-1838 година, а стенописите и резбите са работени през 1840-1872 година от най-видните представители на Самоковската и Банско-Разложката художествени школи. Иконостасът е най-големият в България и единствен позлатен.
Унищожен в началото на 19-ти век, комплекса е възстановен в периода 1834-1862 г. Манастирът е емблематичен паметник на Българското Възраждане и символизира съзнателна славянска културна идентичност запазена през многовековната окупация. От 1961 година Рилският манастир е превърнат в Национален музей, а 1983 година ЮНЕСКО обявява целия комплекс за паметник на културата със световно значение.
 
 
 
 
Храм-паметник "Св. Александър Невски"
Александър Невски
Храм-паметникът "Св. Александър Невски" е православна църква построенa в чест на Александър II, наричан още "Цар Освободител", защото през 1878 г армията му освобождава България от 5-вековната окупация на Османската империя и носи неговото име. Храмът е един от символите на София и му придава духовен и културен облик. Основният камък е положен през 1882 г. при изключителна тържественост, а строежът изцяло е завършен през 1912 г. По стар обичай в основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството. Храмът е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев.
По настоящем храм-паметникът “Св. Александър Невски” е втората по големина църква на Балканския полуостров след храм Свети Сава (Сръбски) и служи за катедрален храм на българския патриарх.
Представлява внушителна по размери петкорабна църква в неовизантийски стил - кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. Заема площ от 3170 кв.м. и капацитет от 5000 души. Притежава изключителна вътрешна украса от италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Главният купол е с височина 45 м. Около кръга на купола с тънки златни букви е изписана молитвата „Отче наш“. Камбанарията на храма е висока близо 53 м. и има 12 камбани с общо тегло 23 тона, които са изработени в Москва.
В подземния етаж на храма е разположена "Криптата", където в хронологичен ред са подредени около 300 експоната, предимно икони, а също и стенописни фрагменти и щампи. Експонатите датират от IX в. до края на XIX в. Колекцията е най-представителната сбирка, разкриваща развитието на иконописта по българските земи.
Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 година.
 
 
 
Софийска синагога
Софийска синагога
Софийската синагога е третата по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам. Синагогата в София може да побере над 1000 човека в централното помещение, предназначено за мъжете, и по вътрешните балкони, където се молят жените. Проектирана е от австрийския архитект Грюнандер в испано-мавритански стил и наподобява унищожената от нацистите синагога във Виена. Еврейският храм е открит през 1909 г. в присъствието на цар Фердинанд и царица Елеонора. Забележителен е основният полилей, който тежи два тона и е най-големият в България.
 
 
 
 
 
Руската църква
Руската църква
Църквата „Св. Никола” или по-известна като Руската църква се намира на централно място София, между сградата на Министерски Съвет и Парламента. Построена е върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски (участвал и в изграждането на храма-паметник на Шипка), специално за нуждите на руските имигранти в столицата.
Издържана е в традиционно московски стил, характеризиращ се със старинна северна шатрова дървена архитектура. Завършена е през 1912 г., а е осветена на 11 ноември 1914-а. Стенописите са дело на екип от художници, оглавяван от Василий Перминов (един от авторите на стенописите в „Александър Невски“). Петте малки купола на църквата са от злато (централният е висок 19 м), а камбаните са дарение от руския цар Николай II.
Под основния етаж на „Свети Николай“ се намира криптата с мощите на архиепископ Серафим почиващи в мраморен ковчег. Архиепископът е управлявал руските православни общини в България от 1921 г. до смъртта си през 1950 г. . Съществува поверие, че ако му изповядаш желанието си и го помолиш, той ще ти помогне. Затова десетки хора продължават да посещават гроба му, да се молят и да оставят там бележки, на които са записали най-съкровените си желания.
 
 
 
Боянската църква
Боянска църква
Боянската църква „Св. Св. Никола и Пантелеймон” е средновековна българска църква, известна най-вече с изкусно изписаните стенописи. Намира се в подножието на Витоша планина, в софийския квартал Бояна. Тя е символ за приноса на българското монументално изобразително изкуство от този период към европейското културно пространство. През 1979 г. паметникът е включен в Листата на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
В изграждането на църквата се разграничат три строителни етапа, като пристрояването е ставало с разширяване на сградата от изток на запад.
Първата част е построена в края на Х - началото на ХІ в. и представлява малка, едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Фасадната пластиката на многостъпалните засводените ниши и арките при отворите е допълнена с т.н. вълчи зъби от поставени неортогонално керамични зидарийни тела при сводовете, тези похвати са прилагани в по-старите български храмове в Търново, Охрид и Костур.
По време на Второто българско царство,всредата на ХІІІ в., църквата е разширена по волята и с дарения на местния владетел - севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Пристройката е вдигната на два етажа. Долният етаж, определен за гробница на дарителите, е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши аркосолии, оформени в северната и южната стена, а горният - повтаря архитектурния тип на първоначалната църква, е изпълнявал ролята на техен семеен параклис. Характерно за фасадната украса на втората част на църквата е наличието на керамопластична декорация.
Последната пристройка на църквата е издигната с дарения в края XIX в., с дарения на от местното население. След освобождението селяните искат да построят по-голяма нова черква, като съборят старата средновековна и възрожденска църква. Тя обаче е спасена от българската царица Елеонора, втората съпруга на цар Фердинанд, която предоставя на селяните друг терен. Фердинанд устройва прелестния малък парк около църквата и засажда уникалните за България северно-американски секвои и други редки видове.
Стенописите в църквата са от различни периоди, но Боянската църква дължи своята световна известност преди всичко на стенописите от 1259 г., които отразяват изключителните постижения на българската средновековна култура. За съжаление имената на творците остават неизвестни. Боянски майстор се използва като събирателно понятие, което обозначава колектив от зографи. За тях се знае единствено че са представители на Търновската живописна школа.
Запазените фрески се отличават с богатството на светли и жизнени тонове. Те говорят за четката на майстор с голям талант и култура, със сериозно познаване на канона, но и с вярно и наблюдателно око, с будна мисъл и съзнание. Авторът свързва и останалата религиозна мистика с реалната действителност от българския бит и култура. В Боянската църква се наблюдават 89 различни сцени, в които заедно или самостоятелно са изписани 240 човешки образа.
 
 
 
Дворец и ботаническа градина - Балчик
Балчик
Ботаническата градина в Балчик е създадена през 1955 година на територията на парка в бившата лятна резиденция на румънската кралица Мария. Днес на обща площ от 65 дка са разположени колекции на растителни видове от цял свят. Тук се отглеждат около 2000 вида растения с невероятно разнообразие от цветове и форми. Една от големите атракции е колекцията от едроразмерни видове кактуси, представена на открито на площ от 1 дка. Тя е втората по рода си в Европа, след тази в Монако.
 
 
 
 
 
 
Варненски аквариум
Делфинариум
Аквариум Варна е център за популяризиране на черноморската флора и фауна, на хидрологичните и хидрохимични особености на Черно мореи е единствен по рода си на Балканския полуостров.
Идеята за построяването на Аквариума в гр. Варна принадлежи на Цар Фердинанд I, който на една вечеря в двореца Евксиноград възлага на д-р Парашкев Стоянов да започне работа по основаването на морска станция. Датата е 6 януари 1906 г.
През 1911 г. приключва строежа на зданието и предстои неговото обзавеждане. Но началото на Балканската война, а по-късно и на Първата световна война попречват на довършването на морската станция и използването й за научни цели. Сградата на Аквариума, вместо да стане храм на науката, се превръща в квартира на войскови части, а после служи и за квартира на прокудените от родината си тракийски бежанци.
Живата експозиция от над 150 обитатели в аквариума обхваща представители на всички групи, които съставят фауната на Черно море, много видове сладководни риби и някои екзотични видове. В другите 2 експозиционни зали могат да се видят препарирани представители от Световния океан, да се проследи миграцията на рибите, нагледно да се разгледа хранителната верига в морските води, структурата и особеностите на Черно море.
Освен това е налична библиотека със повече от 30 000 научни и специализирани книги, учебници, периодични издания в областта на морската биология, хидрохимия, океанография, ихтиология, рибарство и рибна индустрия, марикултури, акваристика и др. Библиотеката пази уникални стари книги и карти, публикувани през 19 век.